| 269 BULGARIAN ORDERS – AN OUTSTANDING PRIVATE COLLECTION The orders and insignia of a country invariably reflect its historical development. On 29 April 1879, Prince Alexander Joseph of Battenberg (1857 – 1893) was freely and unanimously elected by the Bulgarian Grand National Assembly at Tirnova. Alexander was the second son of Prince Alexander of Hesse and by Rhine with Countess Julia Hauke, a former lady-in-waiting to his aunt , Grand Duchess Maria Alexandrovna of Russia. During the short time he spent in Bulgaria (his reign lasted just seven years), he instituted the Military Order of Bravery in 1880, the Order of St Alexander in 1881 and, on the same date, the Medal of Merit, along with several decorations. On 9 August 1886, a group of pro-Russian officers staged a coup against Alexander I, compelling him to abdicate. One month later, on 7 September, he renounced his claim to the throne. Ferdinand of Saxe-Coburg and Gotha (1861 – 1948) from the House of Saxe-Coburg and Gotha-Koháry was elected as his successor by the regency under the leadership of Stefan Stambolov. On 25 June/7 July 1887, Ferdinand I was confirmed as Prince Regent by the National Assembly of Bulgaria in the country that was formally under the rule of the Ottoman Empire. Ferdinand I assumed the title of knyaz (ruling prince) from 1887 and tsar (king) of Bulgaria from 1908 to 1918. Ferdinand I conf irmed the two orders inst ituted by Prince Alexander. He went on to establish the Order of Civil Merit on 2 August 1891, the Order of Military Merit on 18 May 1900 and the Order of Saints Cyril and Methodius on 18 May 1909. During his reign, he instituted a number of decorations and medals. On 30 September 1918, Bulgaria was the first ally of the Central Powers to be forced to surrender (considered an armistice as a matter of form). Ferdinand abdicated on 3 October 1918 and his oldest son Boris (1894 – 1943) acceded to the throne the same day. Boris III reigned from 3 October 1918 until his death on 28 August 1943. Although he did not institute any new orders, he reformed the existing orders of the Tsardom of Bulgaria. Moreover, he refrained from founding any decorations. Hermann Historica is truly honoured to be able to offer at auction this eminent private collection of remarkable pieces, wrought with superlative craftsmanship, in the following chapter. The collection spans the reigns of these three Bulgarian rulers. The orders will be presented in the sequence in which they were instituted and categorised in the corresponding models within the individual orders. БЪЛГАРСКИТЕ МЕДАЛИ – ЗНАЧИМА ЧАСТНА КОЛЕКЦИЯ Медалите и отличията на страната винаги са отражение на нейното историческо развитие На 29 април 1879 г. княз Александър Йосиф Батенберг (1857 – 1893) е избран свободно и единодушно от Народното събрание на българите в Търновo. Той е роден като втори син на принц Александър от Хесен и Рейн и графиня Юлия Хауке, бивша придворна дама на леля му, руската царица Мария Александровна. За краткото си пребиваване в България (управлявал само 7 години) той учредява военния орден за храброст през 1880 г., ордена «Св. Александър» през 1881 г. и ордена «За заслуги» на същата дата, както и някои отличия. На 9 август 1886 г. група проруски офицери организират преврат срещу Александър I и го принуждават да абдикира. Месец по-късно, на 7 септември, той окончателно се отказва от управлението. Фердинанд от Сакс-Кобург-Гота (1861 – 1948) от династията Сакс-Кобург-Кохари е избран за негов наследник от регентството, ръководено от Стефан Стамболов. На 25 юни/7 юли 1887 г. Фердинанд I е утвърден от българския парламент за принц-регент в страната, формално под Османската империя. Фердинанд I е княз (княз) от 1887 г. и цар на България от 1908 г. до 1918 г. Фердинанд I утвърждава учредените от княз Александър два ордена. Самият той учредява орден „За гражданска заслуга“ на 2 август 1891 г., орден „За военна заслуга“ на 18 май 1900 г. и орден „Свети Кирил и Методий“ на 18 май 1909 г. По време на управлението си той учредява множество ордени и медали. На 30 септември 1918 г. България, като първи съюзник на Великите сили, е принудена да капитулира (проформа това е примирие). Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г.; в същия ден на престола се възкачва най-големият му син Борис (1894 – 1943). Борис III. царува от 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г. Той не установява нов ред, а реформира съществуващите порядки на Царство България. Наистина е чест за Hermann Historica да може да предложи тази важна частна колекция от редки и висококачествени творби в следващата глава. Тази колекция обхваща периода на тези трима български владетели. Поръчките се предлагат в реда на съответната основа на поръчката и се разделят на съответните модели в рамките на отделните поръчки.
RkJQdWJsaXNoZXIy NDA0OTk=